Февруари.

Днес в този  ден ще бъдем свидетели на един титаничен сблъсак.

Ето излиза Националния.Играчите не са усмихнати, напълно са наясно

с какво ще се сблъскат.

Подреждат се в неравна редица,светкавици бляскат,камери снимат,цяла България ,цял свят сега

е вперил поглед в тях.

Звучи химна,някой пеят някои не,но в сърцата си те знаят че нещо ги обединява,те са обречени да се бо-

рят заедно.Въпреки че всички нагласи и прогнози са в техен ущърб.

Те са горди,те са млади (някои от тях не чак толкова),те имат една цел.

Те знаят,че цял народ сега тях гледа.

Всички казват,че мача е свирен,че противника ги превъзхожда тактически,че са по-добри играчи,че в кр-

айна сметка не можем да се мерим с тях по постигнати резултати.

Но не, драги зрители,нашите състезатели остават равнодушни към тези равносметки.Вярно те не са обиграни и нямат още победи над такива стойностни  противници,но те знаят играта,и че да играеш умно

и непредсказуемо е начина по който ще победдят.

Монетата блясва,страните са изяснени.Ние сме  първи .

След серия умели пасове  на нашия отбор

следва стремителна атака.В играта виждаме страст и мисъл за която никой не е подозирал че притежаваме.

Всички следим развоя на атаката с въодушевление и с възторг,стискаме палци и призовавеме Бог още веднъж да бъде Бългаин.

И ето че бележим.

О, каква красота.Цяла българия ликува.

След подновяването на играта противника се прегрупира и успява да всее смут в редиците ни,явно

прогнозите са били вярни,и ние сме се отнесли към тях пренебрежително,гледайки от висотата  на

нашата младост.

Радоста е кратка.

След бърза и яростнна атака,изиграна много умело,с дълги пасове и залъгващи движения,противниците успяват да изравнят.

Сега тактическото предимущество е на тяхна страна.

За жалост не успяхме да удържим предимуществото,във всички цари скептицизъм,някои казавт:Толкова

можем,други казват че съдята е купен и ни е прецакал с няколко свирения и неправомерни картони.

Полувремето свърши.Прибира се националния,някак си унил.И с просто око се забелязва умората по лицата им.Отеглят се за заслуженна почивка.

Започва второто поувреме

Юни

Топката е в противника.

Играта е същата,противника разиграва уверено в нашето игрално поле,уверени в своето предимущество,

те не забелязват промените в отбора ни.Подценяват ни и в следствие на това губят инициативата

Играта не е същата.Отдавна вече не е същата.Още от момента, в който в "съблекалнията" националния отбор си е взел поука от първото полувреме.

Извадили сме си поуките,и сме разбрали,че трябва да се играе интелигентно в нападение,с тактическа мисъл и малко по грубо в защита,когато се налага.

Устрема на националите е подновен,те са уверени в себе си,В борбата наравно са старите и младите лъвове са лъвиците и малките лъвчета,и въпреки че са сами на това "бойно поле",те знаят че цяла България е с тях.Те са напълно уверени в своите сили,и знаят,че това което обедини един цял народ във Февруарската пролет може да се състои и днес.

Те искат да сътворят Българското лято.Лято за което ще се говори с гордост,не с години а с векове наред.
 Мача  не е свършил и всичко зависи от нас.